Stratocumulus (произнася се „стратокумулус“)… та, Стратоколумусите са ниски облаци. Те много приличат на кулумусите и още повече приличат на кулумус радиатус, но не са нито от едните, нито от другите.
Кумулусите са единични, разграничени помежду си и дори когато формират облачна улица, ясно си личи, че не са един общ облак.
Облаците са разделени на няколко вида в зависимост от техните свойства, височина и вид. Те са едни от най-интересните явления в атмосферата и имат непосредствено влияние върху метеорологичните условия за летене.
Според състава си са разделени на водни, ледени и с месени.
В зависимост от височината - високи, средни, ниски и с вертикално развитие.
По външният си вид са: купести ( кълбести ), слоести и вълнообразни.
Според приетата международна класификация, облаците се обозначават с латински наименования и са разделени на четири семейства, десет рода и множество видове и разновидности.
Семействата са разделени според тяхното разположение във височина на атмосферата. Дадените стойности на височината на базата на облаците се отнася за умерените ширини и са възможни големи отклонения от посочените по долу.
Високи - над 6000 м (20000 фута).
Средни - от 2000 м до 6000 м (6500 фута до 20000 фута).
Ниски - под 2000 м (6500 фута).
Облаци с вертикално развитие - от 1000 м до 12000 м (3250 фута до 39000 фута).
За образуването на облаците, както видяхме в раздела Влажност на въздуха, има много и най-различни причини. Основен фактор за това действие е температурата и турбулентността на въздуха при издигане и достигане на точката на оросяване и образуване на водни капки.
Различните условия на атмосферата и релефа на земната повърхност позволяват образуването на всякакви видове, под видове и разновидности облаци и облачни системи.
За леката авиация главно значение имат :
Облаците с Вертикално Развитие и Орографичните ( Вълнообразни ) Облаци.
Високите облаци са разположени на височина над 6000 метра и достигат до 13000 метра в земната атмосфера. Съставът им е от ледени кристалчета независимо от годишният сезон, дебелината им е малка и от тях не вали. Образуват се най-често в топъл фронт, издигащ се над студен фронт. Движат се със скорост от 70 - 80км/ч, но понякога могат да достигнат и 350км/ч.
Поради голямата височина на която се намират движението им е незабележимо, но ако се забелязва с просто око то това означава предстоящо влошаване на времето. Според международната класификация се наблюдават три рода високи облаци:
Единични облаци, най-често бели, понякога с копринен блясък, почти прозрачни с нишкообразна или влакнеста структура. През тях се вижда добре слънцето и луната. Видимо тези облаци се движат много бавно. Приемат най-различни форми на пера, нишки с разклонения, бели черти или куки завити нагоре. В последния случай това показва за наличие на вертикални течения на тази височина, предхождащи влошаване на времето.
Цирокумулуси - Cirrocumulus (Cc) - пересто-купест.
Тънък прозрачен облачен слой, съставен от малки бели парцалчета или малки топчета без сенки най-често в редове, разположени на групи, редици или дребни вълни, които напомнят пясъка на морски бряг. Появяват се почти винаги преди настъпването на топъл атмосферен фронт. Типичен Cc се среща рядко самостоятелно, а почти винаги придружен с други перести облаци.
Циростратус - Cirrostratus (Cs) - пересто-слоест. Нежна бяла пелена, предаваща на небето млечен цвят, изглеждащ като коприна. През нея се наблюдават най-ярките оптични явления в атмосферата.
Ефекта Хало се вижда при преминаването, пречупването и отразяването на светлината през ледените кристалчета на Cs. Важно условие за да се наблюдава това явление е ледените кристалчета от който е изграден облака да имат формата на шестоъгълни призмички. Най-често се наблюдава Хало като светъл слабо оцветен пръстен около слънцето или луната.
Друга форма на Хало е когато се вижда като хоризонтален бял кръг, минаващ през слънцето и е успореден на хоризонта. Част от него може да се наблюдава кота лъжливи слънца. Възможно е да се образува и светъл вертикален стълб през слънцето, изтънен в отдалеченият си край под формата на меч. Понякога той и част от хоризонта образуват кръст.
Образуването на Венци около слънцето или луната се дължи на дифракцията на светлината преминаваща през малки и приблизително еднакви по размер ледени кристалчета.
В зависимост от големината на венците може да се съди и за приближаването на валежи. Появяването на циростратуси, предшествани от бързо движещи се цируси, свидетелства за приближаването на атмосферен фронт.
Високите облаци са без съществено значение за полетите на пара и делта планерите. Височината на която се намират не се отразява на непосредствените процеси в атмосферата, касаещи нивата на полетите.
Познаването им, по-скоро е необходимо за прогноза на времето и приближаването на атмосферни фронтове.
Средните облаци са разположени на височина от 2000 метра до 6000 метра в земната атмосфера. Образуват се главно над топли високо издигнати атмосферни фронтове. Разделят се на два основни рода:
Алтокумулус - Altocumulus (Ac) от латински - високо-купест.
Тънки облачни пластове или мрежи, състоящи се от отделни редици или правилно подредени замъглени фигури или кълбета със засенчени места а понякога подредени на етажи образуващи просвети през което се вижда небето. Образуват се от преобърнат слой на височина около 3000 метра. Съставът им е от водни капки, често преохладени, а в някои случаи и ледени кристали. Наблюдават се и много разновидности като зъбери, куполи или кулички показващи нестабилността на атмосферата и предшестващи валежи в следобедните часове. При още по нестабилно време може да се наблюдава и Altocumulus lenticularis - Лещовиден облак , познат у нас като Шопски облак.
Алтостратус - Altostratus (As) - високо-слоест.
Сива или синкава облачна пелена с влакнеста и набраздена структура. Типично смесени облаци, прозиращи но контурите на слънцето или луната са размазани като през матово стъкло.
Появяващи се най-често след циростратуси (Cs) на височина от 6000 метра, а в последствие се снижават до 2000 метра, уплътняват се и увеличават дебелината си. От тях може да се очакват валежи главно през зимата, а през по-топлите сезони дъждовните капки се изпаряват още във въздуха, преди да достигнат земята. Образуват се главно при охлаждане на въздуха, вследствие на неговото разширение при надтичането му над сравнително по студена въздушна маса. В случая се образуват високи, средни и ниски стратуси достигащи дебелина до 6 км.
Понякога ниските облаци са разположени много ниско над земята на височина от 50 - 100 метра, но могат да достигнат и до 6000 - 8000 метра в земната атмосфера. Делят се на три основни рода
Стратокумулус - Stratocumulus (Sc) от латински - слоесто-купест. Имат голяма прилика с алтокумулус (Ac) но се отличават с по-плътен строеж и са разположени на по-малка височина. Формата им е най-често на пелена или пласт от плоски или кълбовидни фигури, разположени на групи, бразди или вълни. Често покриват цялото небе във вид на дебела пелена, предшестваща появата на атмосферен фронт.
Стратус - Stratus (St) - слоест. Еднороден равномерен облачен слой, който може да покрива цялото небе, прилича на мъгла, но не достига земята.
Понякога е разположен на 50-100 метра височина и от него ръми или падат дребни снежинки. Има лоша видимост и предхожда появата на топъл атмосферен фронт.
Нимбостратус - Nimbostratus (Ns) - слоесто-дъждовен. Ниски дъждовни облаци с тъмно сив, плътен, сравнително еднороден състав. Дебелината им може да достигне до 6км. Покриват целият хоризонт и от тях падат обилни валежи. Под базата им много често е разположена ниска пелена от ниски разкъсани Фрактокумулуси или Фрактостратуси. Срещат се често близо до фронтовете на границата, отделяща топлия от студения въздух.
Облаците от този род се образуват при неустойчивото равновесие на въздуха, създадено в резултат на слънчевото нагряване на земната повърхност. Тяхното разположение е зависимо от термичните свойства на повърхността, над която се намират.
Купестите облаци, създадени в следствие на слънчевото нагряване, са разположени единично по небето и не се сливат в големи групи. Имат добре изразен дневен ход, най-често се наблюдават около обедните часове през лятото.
Вечер започват да се разстилат и преминават в стратокомулос веспералис (Sc vesperalis). Появата във височина на други видове облаци - стратокумулуси (Sc), алтокумулуси (Ac), циростратуси (Cs), - оказва голямо влияние върху облаците с вертикално развитие, като намалява или почти спира развитието им, дължащо се на намаляване притока на слънчева енергия към повърхността на земята.
Под облаците с вертикално развитие винаги има възходящи потоци, който създават чудесна възможност за термично реене.
Облаци с вертикално развитие могат да се образуват също така и във влажни маси от полярен въздух, нахлуващи над сравнително по-топла земна повърхност. В такъв случай те могат да се събират на големи групи, като величината на това заоблачаване на небосвода варира от 1/4 до 4/4. Този процес е придружен със силен и поривист вятър и добра видимост.
Купесто-дъждовни облаци се образуват и от механичното изместване на топлия въздух нагоре, при движението предхождащо студен или оклюзионен атмосферен фронт, под формата на голям облачен вал.
Кумулус - Cumulus (Cu) от латински - купест. Единични плътни облачни масиви с плоска основа - база, и куполообразна бяла набъбваща горна част. Появяват се като неголеми бели кълбета, образуват хоризонтална основа и продължават развитието си във височина. Кумулусите, запазващи закръглените форми чак до върха си, не отличаващи се с голямо вертикално развитие се наричат Облаци на Хубавото Време - Cumulus humilis (Cu hum).
При определени условия, често са разположени в дълги прави редици през известно разстояние един от друг, така наречените Облачни улици - Cumulus undulatus.
Това са любимите облаци на парапланеристите - хубави термики, позволяващи големи прелети и дълго реене.
Кумулус конгестус - Cumulus congestus (Cu cong). Мощните купести облаци се отличават с по-голямо вертикално развитие. На снимката - (Cu cong), намиращ се в пълното си развитие. Облака е пробил термичният задържащ пласт, като отчасти се е разпрострял по дължината му във вид на стратокумулус кумулогенитус (Sс cug).
Този вид облаци се наблюдават по-често в планинските райони и развитието им зависи от неустойчивостта на атмосферата.
При преминаването на кумулус хумилис (Cu hum) в кумулус конгестус (Cu cong), отделните облаци имат тенденцията да се сливат в малки облачни групи, съставени от облаци, който се намират в различен стадий на развитие.
Първият облак по посока на вятъра е най-стар и се намира в стадий на разпадане, а последният е най-млад и продължава да се развива. Облаците от този род могат да приемат най-различни форми - гугли на гъби (Cumulus pileus).
Кумулонимбус - Cumulonimbus (Cb) - купесто-дъждовен. При липсата на термични задържащи пластове (изотермии, инверсии) вертикалното развитие на кумулус конгестус (Cu cong) може да достигне до границата на ледените ядра и кристали, и да прерасне в кумулонимбус (Cb). Горната му част продължава да расте във височина и водните капки и ледените кристали, съставляващи облака, достигат много голяма маса.
Скоростта на вертикалните движения вътре в него достига до 25м/с. В следствие на тези процеси, върхът на облака се вледенява, образувайки Incus - Наковалня и се разпада, като се образуват още видове - цируси (Ci), алтостратуси (As), алтокумулуси (Ac) и т.н. - истинска фабрика за облаци.