В ПРЕДДВЕРИЕТО НА ИСТОРИЯТА Основана през 681 г., България е една от най-старите европейски държави. Но дори с 13-вековната си традиция тя е същинско "пеленаче" в сравнение с историята на цивилизацията в днешните български земи. Тези земи са населени още от палеолита. Тук, в района на град Монтана, е открит образец на писменост отпреди около 6800 години (древноегипетското писмо например се датира към края на IV хил. пр.н.е.). Това е каменна плочка, на която в четири реда са изписани 24, все още неразчетени знака. Край черноморското пристанище Варна пък през 1972 г. бе намерено най-старото златно съкровище в Европа (от епохата на халколита, т.е. отпреди 60 века). Сред предметите, чието общо тегло е 1516 грама, има и владетелски символи, което означава, че в най-дълбока древност в този район е съществувало неизвестно държавно образувание. Етническата принадлежност на хората, които са създали тези шедьоври, също е неясна.
ТРАКИ, ЕЛИНИ, РИМЛЯНИ...Според сведенията от писмената епоха най-старото коренно население на Източните Балкани са траките. Този, както свидетелства Херодот, най-многоброен след индийците народ, дава на класическата древност боговете Дионисий, Хефест, Артемида, Кибела, Арес... Траки са Орфей и Спартак. Траки участват в Троянската война на страната на ахейците. Без съмнение тракийската култура е част от основите на съвременната цивилизация.
Най-големите златни съкровища в музеите на съвременна България са тракийски. Това злато е само един от веществените знаци на наследството, което са приели българите от тези свои велики предци.
От VII-VI в. пр.н.е. нататък започва елинската колонизация на българските земи, преди всичко в района на Черноморието. Повечето от днешните български крайморски градове са основани от елински търговци и мореплаватели. През IV в. пр.н.е. голяма част от територията на съвремена България е завладяна от македонците-елини на Филип II и неговия син Александър Велики. С армията на Александър тракийските отряди стигат до Египет, Персия и Индия...
През I в. от н.е. идва ред на римските цезари и техните легиони. Основните магистрали на днешна България често следват трасетата на построените от римляните пътища. Пак римляните полагат началото на много нови градове. Част от траките възприемат латинския език и културата на империята. От IV в. нататък Балканският полуостров е под властта на Византия, влизайки в кръга на нейната цивилизация за столетия напред.
Така вкратце изглежда историята на Мизия, Тракия и Македония - трите "класически" области, в които се разпростира етническият ареал на българския народ.
ВЕЛИКОТО ПРЕСЕЛЕНИЕ НА НАРОДИТЕПри Великото преселение на народите през тези земи минават и оставят своите следи десетки племена, много от които после отиват на Запад, като участват във формирането на съвременните европейски народи. От всички тези придвижвания най-голямо значение има нашествието на славяните. В началото на VII в. те вече са колонизирали почти целия полуостров, достигайки чак до Пелопонес. В Северозападните Балкани се настаняват предците на днешните сърби, хървати и словенци, а в останалите райони - на славянските племена от българската група. През последната четвърт на века в района на Дунавската делта нахлуват прабългарите - народ с тюркски произход, който има продължителна държавна традиция в земите край Волга и Кама. Влизайки в съюз със славянските племена, те основават тук нова държава, наречена на тяхно име България, която през 681 г. подписва своя първи мирен договор с Византия.
Така прабългарската аристокрация става онзи държавнотворчески елемент, чиято роля е аналогична на Рюриковите викинги в Киевската Рус или на норманите на Уйлям Завоевателя в Англия. Независимо от ключовите си позиции във феодалната йерархия прабългарите са постепенно славянизирани, както впрочем става и с другите етноси, включително с траките.
ПЪРВА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВАПървата българска държава съществува от 681 до 1018 г. През този период България приема християнството (865 год.), а през Х век българският княз Симеон получава царски скиптър от Константинопол. България е призната за царство от папата и Свещената римска империя. На старобългарски език са първите преводи на Светото писание от гръцки на славянски. Старобългарският става език на църквата, литературата и администрацията в редица славянски и неславянски страни. Претърпяла еволюция, старобългарската азбука, наречена кирилица, се използва и днес в България, Сърбия, Белорусия, Украйна, Русия и др.
През 1018 г. император Василий II Българоубиец превзема България и я превръща в провинция на Византийската империя.
ВТОРА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВАВторото българско царство (1185-1396 г.) възниква след успешно въстание на българската аристокрация. Започва царуването на династията на Асеневци. Те определят за столица град Търново. На тази държава историята отсъжда да изиграе важна роля при нашествието на османските мюсюлмани. С цената на своята независимост България препятства експанзията на султаните в Европа.
ОСМАНСКА ПРОВИНЦИЯПет века България е провинция на Османската империя. При завладяването е унищожена аристокрацията, премахната е българската администрация, а султаните, които дълго време не правят разлика между населяващите Балканите народи, лишават българската църква от самостоятелността и патриаршеския й ранг и я поставят под управлението на гръцката Константинополска патриаршия. През този период обикновените български селяни, занаятчии, търговци и духовенство минават през изпитания, които изграждат у тях съзнанието за отговорност пред своята идентичност, род, вяра, духовност, култура, история... Българите излъчват свои духовни водачи от европейска мяра, създават новобългарския книжовен език, отвоюват наново църковната си независимост (1870 г.), организират националноосвободително си движение, чийто своеобразен връх е Априлското въстание от 1876 г. Това въстание има световен отзвук. Неговото потушаване е пряката причина за мащабна международна намеса, кулминирала в обявяването на освободителната Руско-Турска война от 1877-1878 г... Краят на османското владичество, българското Възраждане и национално-освободителните борби намират отражение в класически произведения на новобългарската литература.
ТРЕТАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВАТретата българска държава води своето начало отСанстефански мирен договор, подписан на 3 март 1878 г. Този договор, който възстановява България в етническите й граници, установени от нарочна международна комисия, е ревизиран няколко месеца по-късно от тогавашните Велики сили - Германия, Англия, Франция, Австро-Унгария и Русия. Това става на т.нар. Берлински конгрес, който накърнява в различна степен интересите на всички балкански страни. Той създава възел от проблеми, превърнали Балканите в "барутен погреб" на Европа. Тъкмо тук е началото на онзи процес, означаван с международния термин "балканизация". Ето защо пословичната "балканизация" не е плод на манталитета на балканските народи и държави, а е пряк резултат от своеволията на Великите сили.
В съответствие с решенията на Берлинския конгрес на територията на Мизия и Софийско възниква Княжество България. Южна България е обявена за автономна област под името Източна Румелия. Македония остава в пределите на Османската империя. До Втората световна война обединението на българския народ е доминанта за външната и вътрешната политика на българската държава.
България успява да си върне Южна България чрез безкръвен преврат през 1885 г. и част от Македония след Балканските войни от 1912-1913 г. Неосъщественият идеал за национално обединение предопределя присъединяването на България към Централните сили през Първата и към Германия през Втората световна война. Блянът и болката за Македония (разпокъсана между Гърция и Сърбия), които са живи и до днес, са платени от българите с две въстания и четири войни.
Но официална България, както и широката общественост, приемат днешните реалности такива, каквито са. Националният въпрос на българите е решим в идеала на Обединена Европа.
КАПИТАЛИЗМЪТСлед възстановяването на националната държава през 1878 г. България е конституционна монархия с демократично устройство и бързоразвиваща се икономика. Процесите на успешно съзидание са прекъснати в резултат на авантюризма на цар Фердинант, довели до катастрофите от 1913 (когато страната трябва да воюва срещу Сърбия, Черна гора, Гърция, Турция и Румъния едновременно) и от 1918 г. (срещу държавите от Антантата). На два пъти - през 1923 и 1934 г. - демократично избрани правителства са свалени чрез преврати, установили авторитарни режими. Тридесетте години на нашия век са периодът на стабилно стопанско развитие в новата история на страната. Военното участие на България във Втората световна война се ограничава главно до администрирането на Македония. България е единственият съюзник на Германия не допуска унищожаването на своите граждани-евреи, който. Благодарение на цар Борис ІІІ и на правителствата, на българска територия не са се водили военни действия. След нахлуването на Червената армия в страната в началото на септември 1944 г., българската армия воюва срещу хитлеристите, достигайки до Австрия.
КОМУНИЗМЪТСлед Втората световна война, в резултат на споразуменията между Сталин, Чърчил и Рузвелт, България влиза в сферата на влияние на Съветския съюз.
Благодарение на централизираните ресурси България успява сравнително успешно да реши проблеми, свързани с индустриализацията, образованието и социалното дело. В течение на няколко десетилетия страната става един от основните стопански партньори на бившия Съветски съюз. Българските стоки се продават от Балтика до Пасифика.
Мащабното за размерите на страната развитие е за сметка на свободите и правата на гражданите. Икономиката е военизирана и едностранно обвързана със съветския пазар, съветските суровини. Няма неправителствени организации. Индивидуалната инициатива е потисната.
На няколко пъти властта на БКП прибягва до масови репресивни мерки:
-при унищожаването на политическата опозиция,
-при насилственото (по нареждане на Сталин) "македонизиране" на българите в Пиринска Македония, когато на българите се забранява да говорят на книжовния български и се обучават в съчинен "македонски език". Извършва се ХОЛОБЛАСТИРАНЕ на българската нация.
-при национализацията на индустрията и едрата градска собственост,
-при колективизацията на селското стопанство,
-при така наречения Възродителен процес, когато насилствено се българизират етнически турци и им се забранява да говорят на турски и да прилагат мюсюлманските си обичаи.
В ПРЕДДВЕРИЕТО НА ДЕМОКРАЦИЯТАОт 10 ноември 1989 година насам, когато под натиска на вътрешните и международните обстоятелства дългогодишният комунистически лидер Тодор Живков беше принуден да подаде оставка, България поема отново по пътя на демократичното развитие. Тя е многопартийна държава и е парламентарна република.
3 януари 1990 г. - 14 май 1990 г. -Кръгла маса между ръководството на БКП и представители на новозародилата се опозиция. В България са възстановени правата и собствеността на старите партии. Българските турци се ползват със всички права наравно с останалите граждани.
Българското обществено мнение е запознато с идеите на Сталин да създаде "македонска нация", "добруджанска нация" и сръбската идея за "шопска нация".
10-17 юни 1990 г. - първи свободни избори за парламент.
12 юли 1991 г. - приета е нова демократична конституция.
13 октомври 1991 г. - първи свободни избори за местни органи на властта.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
България има работеща пазарна икономика. Член е на НАТО. Съгласно подписания на 25 април 2005 г. присъединителен протокол България ще стане член на Европейския съюз от 1 януари 2007 г.
Факти
Кратко название: ГЪРЦИЯ
Официално название: Република Гърция Местно кратко название: Eлас или Елада
Местно пълно название: Елиники Димократия
Местоположение: южна Европа, граничеща с Егейско море, Йонийско море и Средиземно море, между Албания и Турция.
Площ: 131 940 кв. км
Столица: Атина Независимост: 1829 (от Отоманската империя)
Национален празник: Ден на независимостта, 25 март (1821)
Конституция: 11 юни 1975; внесени поправки през март 1986
Население: 10 623 835 (оценка юли 2001)
Избирателно право: 18 години; всеобщо и задължително
Етнически състав: гърци 98%, други 2%
Езици: гръцки 99% (официален), английски, френски
Религии: православни 98%, мюсюлмани 1.3%, други 0.7%
География Местоположение: Югоизточна Европа, граничи с Егейско море, Йонийско море, и Средиземно море, между Албания и Турция
Географски координати: 39 00 с.ш., 22 00 и.д.
Площ: обща: 131 940 кв. км суша: 130 800 кв. км вода: 1 140 кв. км
Площ за сравнение: малко по-малка от Алабама
Сухопътни граници: общо: 1 210 км погранични страни: Албания 282 км, България 494 км, Турция 206 км, Бившата Югославска Република Македония 228 км
Брегова ивица: 13 676 км
Морски владения: континентален шелф: на дълбочина 200 м или до дълбочината на разработка акватория: 6 морски мили
Климат: умерен; мека, влажна зима; сухо, горещо лято
Релеф: предимно планини и хребети, навлизащи в морето като полуострови или островни вериги
Височинни отметки: най-ниска точка: Средиземно море 0 м най-висока точка: връх Олимп 2 917 м
Природни ресурси: боксит, лигнитни въглища, магнезиев окис, нефт, мрамор, водно-електрически потенциал
Политическа система Гърция е парламентарна република, основана на разделението и балансирането на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Най-висшият закон в Република Гърция е конституцията.
Президент Президентът на Републиката регулира функциите на държавната власт. Той се избира от парламента за срок от пет години и неговият пост е несъвместим с никакъв друг пост, длъжност или функция. За да бъде избран, президентът трябва да получи мнозинство от две трети от общия брой от членовете на парламента. Той назначава премиер-министъра и по препоръка на последния, назначава също останалите членове на правителството и заместник-министрите. Също така, президентът представлява страната в международните отношения, обявява война, сключва договори за мир, съюз, икономическо сътрудничество и участие в международни организации или съюзи, и обявява референдуми. Той има право на вето върху законите, приети от парламента.
Президент:Константинос Стефанополус(от март 1995 - втори мандат)
Ekzekutivi
Правителството се състои от Кабинет, който включва премиер-министъра и министрите. Правителството определя и ръководи политиката на страната в съответствие с Конституцията и законодателството. Премиер-министърът е длъжен да защитава единството на правителството и ръководи дейността му и тази на държавните служби като цяло, осигурявайки изпълнението на правителствената политика в рамките на закона. Правителството трябва да се ползва с доверието на парламента. Членовете на кабинета и заместник-министрите носят съвместна отговорност за общата политика на Правителството.
Премиер:Костас Караманлис(от 10 март 2004 г.)
Законодателна власт Конституцията от 1975, с внесените през 1986 поправки, определя политическата система на Гърция като парламентарна демокрация с президент в качеството му на държавен глава. С други думи, в центъра на системата е парламента, един от двата законодателни органа в страната. Другият е президентът на Републиката.
Съдебна власт Правосъдието се осъществява от съдилища, състоящи се от постоянни съдии, които се ползват с лична и функционална независимост. Има Върховен съд, Апелативни съдилища и съдилища от първа инстанция. Специален Върховен Трибунал се занимава с уреждането на конфликти между съдилищата и административните власти или между Държавния Съвет, който е най-висшата инстанция, и обикновените административни съдилища от една страна и от друга страна гражданските и наказателни съдилища, или най-накрая, между Ревизионния Съвет и останалите съдилища.
Австрия е спомената за пръв път под името „Остарихи” още през 996 г. От 1273 г. страната е била управлявана от Хабсбургите, които разширявали границите и обсега на влияние на страната чрез сключването на бракове и наследства.
През 1804 г. император Франц I основава Австрийската империя, а две години по-късно след окупирането на Австрия от Наполеон той е бил принуден да абдикира от немския императорски трон и да отстъпи териториите.
През 1867 г. възниква дуалистичната монархия Австро-Унгария като обединение на двете независими държави, управлявана от един общ владетел (Франц Йозеф I).
След края на Първата световна война и на монархията през 1918 г. се провъзгласяваПървата Австрийска република.
През 1938 г. Австрия става провинция на националсоциалистическата Германска империя под името Остмарк и загубва държавната си независимост.
След Втората световна война Австрия е окупирана от Съюзниците, но през 1955 г. възвръща своя суверенитет чрез подписването на Държавния договор за възстановяване на независима и демократична Австрия .
От 01.01.1995 г. Австрия е член на Европейския съюз.
Държава в Западна Европа.
Площ: 30 510 km2
Население (брой): 10,2 млн. души (2000)
Столица: Брюксел
Официален език: френски, фламандски, немски
Религия: католици (92 %)
Официален празник: 21 юли
Парична единица: евро (белгийски франк до 2002)
Административно деление: 3 автономни района (Брюксел, Валония, Фландрия), 9 провинции (Брабан, Антверпън (Анверс), Ено, Западна Фландрия, Източна Фландрия, Лиеж, Лимбур, Люксембург, Намюр)
Държавно устройство: конституционна монархия. Държавен глава - крал. Законодателен орган - кралят и двукамарен парламент. Изпълнителен орган - кралят, който назначава федерално правителство начело с министър-председател, утвърждаван и от парламента. Трите автономни района, франкофонската и немската общност имат отделни парламенти и правителства.
Население: фламандци и валонци.
Природа: Белгия е разположена край Северно море. Релефът от равнинен по крайбрежието (ивица от дюни и полдери, равнините Кампин и Фландрия) преминава в хълмист и в планински - Ардените на югоизток (височина до 694 m). Умерен морски климат (средна януарска температура -1-3 оС, средна юлска температура 14-19 оС, валежи 700-1500 mm годишно). Главни реки Шелда, Маас и притоците им. Гори в Ардените, културен ландшафт. 24 държавни природни (7100 ha), 4 държавни горски (188 ha), над 60 други резервата (с площ над 2000 ha).
Стопанство: БВП 259,2 млрд. USD (2000): селско стопанство 1,4 %, промишленост 26 %, услуги 72,6 %. Високоразвита промишлена страна. Добив на въглища, черна и цветна металургия (мед, цинк, олово от вносна руда - Белгия е една от водещите в света по износа им), машиностроителна (автомобили, подемно-транспортни машини, авиодвигатели), оръжейна промишленост (Лиеж), химическа, нефтохимическа, целулозно-хартиена, текстилна, шивашка, стъкларска (плоско стъкло, огледала), хранително-вкусова промишленост. Производство на медикаменти, кино- и фотоматериали, обработка и търговия с диаманти. Високопродуктивно селско стопанство, едро земевладение. Пшеница, ечемик, овес, захарно цвекло, картофи, фуражни култури. Овощарство, зеленчукопроизводство (и парниково). Едър рогат добитък, свине. 3437 km жп линии, 145 774 km шосета, 1328 km петролопроводи, 3300 km газопроводи, 32 912 бр.р.т. търговски флот, 42 летища (2000). Главни пристанища: Антверпън, Брюж, Хент, Лиеж, Монс, Намюр, Остенде.
Износ: 181,4 млрд. USD (2000) - машини и оборудване, химикали, диаманти, метали и метални продукти (Германия, Франция, Нидерландия, Великобритания).
Внос: 166 млрд. USD (2000) - машини и оборудване, химикали, метали и метален продукти (Германия, Нидерландия, Франция, Великобритания).
История: Около 300 пр. Хр. - Белгия е населена с келтските племена белги. 57-51 пр. Хр. - покорена от римляните. 4-6 в. - заселват се германски племена франки, сакси и др. 5 в. - включена във Франкската държава. 843 - с Вердюнския договор е поделена между Франция и Лотарингия. 9-15 в. - създават се княжествата Фландрия, Брабант, Линбург, Люксембург и др. със силно стопанско развитие и богати градове. 15 в. - Белгия (в състава на Нидерландия) преминава към Хабсбургите. 16 в. - към испанската монархия. 1714 - след Войната за испанското наследство Белгия става австрийско владение. 1795 - присъединена към Франция. 1815 - след Виенския конгрес Белгия е поставена под властта на Нидерландското кралство. 4 окт. 1830 - след Белгийската революция е обявена независимостта на Белгия (призната от европейските сили през 1831, от Нидерландия - през 1839); пръв крал Леополд I. 1908 - Конго става частно владение на крал Леополд II. I световна война - Белгия воюва на страната на Антантата и е окупирана от Германия. 1919-62 - Руанда-Урунди е колониално владение на Белгия. II световна война - неутрална Белгия е нападната и окупирана от Германия. Септ. 1944 - освободена от съюзниците. 1948 - образува с Люксембург и Нидерландия Бенилюкс. 1951 - Бодуен I става крал на Белгия. Остри етнически кризи, преустройство на държавата на федеративни основи (фламандска, валонска и Брюксел). 1993 - след смъртта на Бодуен I престолът се наследява от брат му Алберт II. Промяна на конституцията - Белгия става федерация с децентрализирана власт. 1999 - министър-председател Г. Верхофстат. Белгия е членка на ЕС, на ООН (1945).
Страната има площ 2 586 кв. км. Граничи (в км) с Белгия - 148, Германия - 135 и Франция - 73. Територията представлява хълмиста равнина, която достига на север Ардените с най-висока точка - 565 м.
Климат - умерен, преходен от морски към континентален. Средна температура 0-2 градуса Сº, юли 17-18 градуса Сº. Валежи - 700-750 мм. Реки - Мозел и Ур. Растителност - широколистни гори, главно в Ардените.
Население - 420 хил. жители. Гъстота - 161.5 жит на кв. км. Естествен прираст 1.5. Средна продължителност на живота - мъже - 74 г., жени - 80 г.
Етнически състав - люксембургци - 71.2 %, португалци - 10.8 %, италианци - 5.1, французи - 3.4 %, германци - 2.3 %, фламандци - 1,4 %, валонци - 1.3 %, холандци - 0.9 %, други - 3.6 %.
Официален език - френски и немски. Разговорен - люксембургски (на основата на долнонемски диалект).
Конфесионален състав - християни - 97.8 % (от тях католици - 98.3 %, протестанти - 1.5 %, други - 0.2 %), мюсюлмани - 1.4 %, юдаисти - 0.3 %, други - 0.5 %. Градско население - 91 %.
Столица - Люксембург (78 хил. ж.). Други градове - Еш (24 хил. ж.), Дикирх.
Административно деление - 3 окръга, които се делят на 12 кантона.
По-важни исторически събития и дати - I в. - в състава на римската провинция Белгика; VII в. - в състава на Франкската държава; Х в. - образувано самостоятелно графство Люксембург; ХIV в. - херцогство Люксембург; ХV в. - под испанска власт; 1714 г. - под австрийска власт; 1794 г. - херцогство Люксембург в състава на Германския съюз; 1839 г. - Лондонски договор - установява съвременните граници на страната; Първата и втората световна война - германска окупация; 1949 г. - влиза в НАТО. Член на ЕС.
Държавно устройство - конституционна, наследствена монархия, начело с Великия херцог на Люксембург (от династията Насау). Законодателна власт - Палата на депутатите (парламент), състоящ се от 60 депутата, избирани за 5 години. Държавен съвет (21 съветника) - висш консултативен орган по въпросите на законодателството и правото при херцога. Изпълнителна власт - правителство и премиер-министър.
Парична единица - EURO
Стопанство - високо развита индустриална страна. През 1997 г. са закрити всички доменни пещи и рудници. Промишлеността се ориентира към съвременните телекомуникационни аудио- и видеотехники. Развито е банковото дело (в страната има 218 банки). Има и предприятия на машиностроенето, химическата, хранително-вкусовата и циментова промишленост. Селско стопанство - високо механизирано и рентабилно - месо-млечно животновъдство, лозарство, зърнени храни и др.
Транспорт - шосета - 6 хил. км, ж.п. линии - 274 км.
Туризъм - годишно страната се посещава от около 800 хил. туристи.
Официално наименование - Нидерландско кралство
Страната има площ 41,53 хил. км. Граничи (в км) с Белгия - 486, Германия - 576 и има брегова линия със Северно море - 1 200 км. На север са Западните Фризки острови, а на юг - Зеландските. Вътрешните водни територии са 3.9 хил. кв. км. Бреговете на Северно море са изрязани от плитководни заливи (Ейселмер, Вестершелде, Остершелде и др.). В югозападната част е общата делта на реките Рейн, Маас и Шелда. Голяма част от територията е заета от ниска равнина, като 40 % от нея са под морското равнище, отделена от морето чрез изкуствени насипи, диги, дюни и превърната в полдери. Части от Ардените с максимална височина 321 м са разположени на югоизток.
Климат - умерен, морски, със средна температура - януари от 1 до 3 градуса Сº, юли 16-17 градуса Сº. Валежи - 650-750 мм. Реките са пълноводни, съединени с канали. Растителност - широколистни и иглолистни (изкуствени) гори, заемат 8 % от площта.
Население - 15 930 хил. жит. Гъстота - 386.7 хил. ж. на кв. км. Естествен прираст 4. Средна продължителност на живота - мъже - 75 г., жени - 81 г.
Етнически състав - холандци - 80.1 %, фламандци - 11.5 %, фризи - 2.8 % (общо местните народи са 94.4 % от населението), немци - 1.1 %, турци 1.1 %, мароканци - 0.7 %, суринамци-индопакисанци - 0.7 %, суринамци-креоли - 0.6 %, други - 1.4 %.
Официален език - нидерландски (холандски), други езици - фламандски и фризки.
Конфесионален състав - християни - 95.8 % (католици - 53.3 %, протестанти - 46.2 %, православни - 0.2 %, други - 0.3 %), мюсюлмани (сунити) - 2.3 %, индуисти - 0.4 %, юдаисти - 0.2 %, други - 1.3 %. Извън страната живеят около 1 млн. холандци, главно в САЩ, Германия, Белгия. Градско население - 89 %.
Столица - Амстердам (717 хил. ж.), правителството и парламента са в Хага (441 хил. ж.). По-големи градове - Ротердам (590 хил. ж.), Айндховен (300 хил. ж.), Бреда (270 хил. ж.), Утрехт (250 хил. ж.), Маастрихт.
Административно деление - 12 провинции - на север - Фризландия, Гронинген и Дренте; на изток - Оверайсел и Гелдерланд; на запад - Зеландия, Южна Холандия, Северна Холандия и Утрехт; на юг - Северен Брабант и Лимбург, а в центъра са пресушените земи, които от 1985 г. са провинция Флеволанд.
По-важни исторически събития и дати - 300 г. пр. Хр. - тук живеят племена - келти, фризи и батави; I в. пр. Хр. - част от територията е завладяна от римляните; V в. - в състава на Франкската държава; ХI в. - страната се разпада на феодални владения - образувано графство Холандия; 1482 г. - подчинени на австрийските Хабсбурги; 1548 г. - 17 провинции образуват Нидерландия; 1556 г. - испанско господство; 1566-1578 г. - война против испанците; 1579 г. - Утрехтска уния - образувана първата в света буржоазна държава; ХVI в. холандците завладяват Индонезия, Суринам, територии в Африка и Западна Индия. Създаване на колониална империя; 1775 г. - Батавска република - френска окупация; 1806 г. - Холандско кралство, начело с Луи Бонапарт; 1813 г. - французите напускат Холандия; 1815 г. - образувано Нидерландско кралство заедно с Белгия; 1830 г. - Белгия се отделя от кралството; 1940-1945 г. - Германия окупира Холандия; 1945-1947 г. - колониална война в Индонезия и загуба на колонията.
Държавно устройство - конституционна монархия, начело с крал (от 1980 г. - кралица Беатрикс). Законодателната власт принадлежи на кралицата и Генералните щати (парламент), състоящ се от две палати - Първа - 75 депутата, избирани за 4 години и Втора - 150 депутата, избирани за 4 години. Изпълнителната власт - кралицата и правителство, начело с премиер-министър.
Парична единица - EURO
Стопанство - високоразвита индустриално-аграрна страна. Има открити находища на въглища, нефт, природен газ (83 млрд. куб. м годишно) в шелфа на Северно море. Основни промишлени отрасли - корабостроене, черна и цветна металургия, металообработване, машиностроене, химическа промишленост, електротехническа, хранително-вкусова, текстилна, електроника и високи технологии, обработка на скъпоценни камъни и др. Селско стопанство - високо продуктивно. Главен отрасъл - животновъдство, говедовъдство, свиневъдство, птицевъдство. Растениевъдство - парникови зеленчуци и цветя, картофи, пшеница, ечемик и др.
Транспорт - шосета - 52 хил. км, ж.п. линии - 2 850 км, вътрешни водни пътища - 7 хил. км. Морски пътища - Ротердам (едно от най-големите в света), Амстердам.
Туризъм - годишно страната се посещава от над 6 млн. туристи.
Република Сърбия (на сръбски Србија или Srbija) е държава в Югоизточна и Централна Европа, която е обединена с Черна гора в държавната общност Сърбия и Черна гора. На север Сърбия граничи с Унгария, на изток — с Румъния и България, на юг — с Република Македония и Албания, а на запад — с Босна и Херцеговина и Хърватска.
Площ: 88.361 km²
Население (брой): 11.206.847
Столица: Белград Официален език: сръбски
Религия: православни християни
Парична единица: сръбски динар
Административно деление:
В състава на Република Сърбия влизат 2 автономни области: Войводина (Главен град: Нови Сад) и Косово и Метохия (Главен град: Прищина). Територията на Република Сърбия, която се намира извън територията на автономните области се нарича Централна Сърбия. Тя не представлява отделна административна единица и директно се намира под управлението на републиканските органи на властта. Територия на Сърбия е поделена на 29 окръга и община на град Белград. На територията на Войводина се намират 7 окръга, в автономната област Косово и Метохия 5, и на територията на Централна Сърбия 17 окръга и община град Белград. Всеки окръг се състои от няколко общини.
Население:
Националност:
сърби 82,86%, унгарци 3,91%, бошняци 1,82%, Роми 1,44%, юголсавяни 1,08%, хървати 0,94%, черногорци 0,92 %, албанци 0,82%, словаци, власи, румънци, македонци, мюсюлимани, българи, буневци, русинци (Войводина), украинци, словенци, горанци, немци, чехи и други.
Език: Официален език е сръбският език. Във Войводина освен сръбския официални езици са унгарски, словашки, хърватски, румънски и русински. В Косово и Метохия официални езици са албански, сръбски и английски.
Вероизповедание: Най-разпространена религия в Сърбия е православна, следва мюсюлимани (сунити), римо-католици, протестанти и атеисти.
Икономика:
Сръбската икономика претърпя колапс в началото на деведесетте години на XX век. На Сърбия са наложени общи санкции от Съвета за сигурност на ООН 1992. Голям дял от санкциите са премахнати през 1996, 2000, 2001 и 2005 година, когато е напълноу нормализирана търговията със САЩ. Основни дяла в икономиката са земеделието и промишлеността. Най-плодороден земеделски край е Войводина. Там се отглежда жито, царевица, и соя. В Шумадия е развито овощарството и лозарство. Животновъдството е развито в Рашка и Източна Сърбия. В Косово е най-голямото находище на лигнитни въглища в Европа. Хомолските планини са богати на медна руда. Северният дял на Банат е богат на нефт и природен газ. Безрабoтицата в Сърбия е 18%, а инфлационния ръст 13.7%. Главни икономически партньори на Сърбия са бившите съветски и източноевропейски страни, Европейския съюз (предимно Германия и Италия), Република Сръбска и Република Македония.
История:
В древността територията на Сърбия е населена с илири, мизи и келти.
2 в. пр. Хр. - под властта на Рим.
6-7 в. - заселват се славяни.
12 в. - при Стефан Неманя се създава единна сръбска държава (от 1217 при Стефан Неманич - кралство).
14 в. - Сърбия достига най-голямо териториално разширение при Стефан Урош IV Душан.
1389 - след Косовската битка Сърбия е васална на Османската империя.
1459 - пада окончателно под османска власт.
1804-13 - I сръбско националноосвободително въстание начело с Кара Георги.
1815 - II сръбско въстание.
1830 - Сърбия получава статут на автономно княжество при Милош Обренович.
1842-1903 - борби за власт между Карагеоргиевичите и Обреновичите.
1878 - според решенията на Берлинския договор Сърбия получава независимост. 1882 - Сърбия става кралство; пръв крал - Милан Обренович, абдикира (1889) в полза на сина си Александър.
1885 - Сърбия воюва с България (виж Сръбско-българска война).
1908 - Сърбия признава анексията на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария.
1912-13 - Сърбия влиза в Балканския съюз, участва в Балканската и Междусъюзническата война и получава по-голямата част от Македония.
1914 - след атентата в Сараево (28 юли) участва в I световна война на страната на Антантата.
1 дек. 1918 - влиза в състава на Кралството на сърби, хървати и словенци (от 1929 - Кралство Югославия).
1941 - дек. 1944 - окупирана от нацистка Германия.
1945 - една от републиките на Федеративна народна република Югославия (от 1963 - Социалистическа федеративна република Югославия).
1992 - заедно с Черна гора създава Съюзна република Югославия; президент С. Милошевич.
1994 - министър-председател М. Марянович.
1997 - президент М. Милутинович.
2000 - министър-председател З. Джинджич.