Европа е името на континент в Северното полукълбо, който граничи с Атлантическия океан на запад; Северния ледовит океан на север; река Урал и планината Урал на изток; Черно море, Прикавказието и Каспийско море на югоизток, и Средиземно море на юг. Крайните точки на Европа са нос Рока на запад, нос Нордкин на север и нос Мароки на юг.
Европа е на предпоследно място в света по площ, но е третият по население след Азия и Африка. Европа и Азия образуват свръхконтинента Евразия, като Европа заема 20% от него. Източната граница с Азия е сухоземна и условна. Според едно от възможните определения тя преминава по ръба на шелфовата ивица на островите Нова земя към Карско море до залива Байдарацкая губа, минава по подножието на източния склон на планината Урал и нейното южно продължение Мугоджари, по долината на река Емба до нейното вливане в Каспийско море. След това продължава по шелфовата ивица на северната му част до устието на река Кура, границата между Кавказ и Арменското плато - до Черно море.
Дължината на бреговата линия на Европа е около 41 000 km (на 1000 km2 се падат 4,1 km) - най-голяма хоризонтална разчлененост сред континентите. Големи полуострови са Скандинавски, Пиринейски, Балкански, Апенински. Средната надморска височина е около 300 m, максималната е 5642 m (връх Елбрус), а минималната - -28 m (Каспийска депресия).
Преобладават низините и равнините Средноевропейска равнина, Източноевропейска равнина, Долнодунавска низина, Парижки басейн и други. Планините са около 20 % от територията на Европа (Кавказ, Алпи, Карпати, Пиринеи, Апенини, Урал, планините на Скандинавския и Балканския полуостров).
В Европа има и няколкщо вулкана, най-известни от които са Хекла, Стромболи, Везувий, Санторин.
Сред полезни изкопаеми, срещащи се в Европа са нефт и природен газ (Урал, Кавказ, шелфа на Северно море), въглища (Донбаски, Печорски, Горносилезийски и Рурски басейн, железни руди (Курска магнитна аномалия, Урал, Лотарингия, Скандинавски полуостров), руди на цветни метали, каменна и калиева сол.
По-голямата част от Европа е с умерен климат (на запад - океански, на изток - континентален, със снежна и студена зима). По северните острови климатът е субарктичен и арктичен, а в Южна Европа - субтропичен. Средната януарска температура е от -24 °С (на арктическите острови) до 12 °С (в субтропичните части на юг); средните юнски температури са съответно от 3 до 29 °С. Валежите са от 1500-2000 mm годишно в планините, до 200 mm годишно и по-малко в Прикаспийската низина. Като цяло сухотата на климата нараства от северозапад на югоизток. Височината на снежната граница е от 50 m (Франц-Йосифова земя) до 3900 m (Кавказ). Площта на ледниците е около 118 000 km2.
Главните европейски реки са Волга, Днепър, Дон, Дунав, Висла, Одра, Елба, Рейн, Лоара, Рона, Тахо. По-големи езера са Ладожко езеро, Онежко езеро, Венерн, Балатон, Женевско езеро. Островите в Арктика и по крайбрежието на Северния ледовит океан са заети от арктични пустини и тундра, на юг - лесотундра, смесени и широколистни гори, лесостепи, степи, субтропични средиземноморски гори и храсти (маквиси, фригана, шибляк); на югоизток - полупустини.
На континента има много национални паркове, резервати и защитени територии.
Площ - 44 579 000 кв. км.
Население - 3 879 000 000 души
Брой държави - 44
Азия е най-големият континент. Граничи с Европа на запад и с Африка на югозапад. Границите не са строго определени, най-вече тези с Европа. Границата между Азия и Африка е някъде около Суецкия канал, а тази с Европа минава от Дарданелите, Мраморно море, Черно море, Кавказите възвишения, Каспийско море, река Урал и Уралските планини до остров Нова Земя.
Северна Америка е третият по големина континент в света и четвъртият по население. На север граничи със Северния ледовит океан, на изток — със Североатлантическия океан, на юг — с Карибско море, и на запад със Северния Тихи океан.
Северна Америка заема северната част на Новия свят, Западното полукълбо, или просто Америка. Често към Северна Америка се добавя и остров Гренландия (зависим от Дания). Континентът се свързва с Южна Америка чрез Панамския провлак. По редица географски и културно-исторически причини в някои случаи Северна Америка се използва само за Канада и САЩ (понякога също и Мексико), а останалите страни се отделят в Централна Америка.
През 1492 г. Христофор Колумб имал за цел да стигне до Индия, но открил Бахамските острови, Куба и Хаити. Следващите 2 века били време на колонизиране на новооткритите територии. От Новия свят са пренесени много нови растителни култури, като слънчоглед, царевица, пипер, фасул, тютюн, домат, ананас, какао, памук, тиква и картоф.
В Северна Америка има много голямо разнообразие на езера. Там се намират Големите американски езера (Горното езеро, езерата Мичигън, Хурон, Ери, Онтарио), Голямото робско езеро, Малкото робско езеро, езерата Шамплен, Сен Клер. Само в Канада има повече от 30 000 езера с площ над 3 km².
Площ - 24 256 000 кв. км.
Население - 501 500 000 души (2005 г.)
Държави - 23
Южна Америка е континент, по-голямата част от който се намира в южното полукълбо. Пресича се от екватора. Намира се между два океана — Тихия и Атлантическия. Свързан е със Северна Америка от неотдавна, когато се образува Панамският провлак. Андите, които са сравнително млада (в геологичен смисъл) и неспокойна (в сеизмологичен смисъл) планинска верига, се простират по западната част на континента. По-голямата част от земите в Южна Америка на изток от Андите са тропични дъждовни гори. Там е огромният водосборен басейн на река Амазонка.
Южна Америка е на четвърто място по площ и на пето по население.
Европейците откриват континента в началото на 16 век, при плаването на Америго Веспучи. Причината двете Америки да са кръстени на този мореплавател е, че той пръв предполага че новооткритите земи са част от нов континент, както и на таланта му да опише и популяризира пътешествието си.
Площ - 17 819 000 кв. км.
Население - 379 500 000 души (2005 г.)
Държави - 12